понеделник, 4 ноември 2013 г.

Из някъде

Живеем в глобална мрежа.
Думи, статуси и каузи се ежат.
Тук там и празник годенясал.
Ако от пожелания не си психясал.
А някъде, в някоя панелка.
Звънеца не върви.
Умряла лелка.
Момиченцето станало, жена.
Е па се чудиш,  с кой лий.
Веч не  сама.
Отсреща пък количка.
Инвалид.
-Здрвай. - ми казва рома.
Комшията се води българин.
Кибик.
Жена, говори си сама.
В контейнера пък някой сбира.
Може и храна.
На магазина единия си вади пачката.
С количка пълна.
Бабичка с хляб и две пари.
Навънка някакви игри.
С нелегалните цигари.
Минавам на пътека.
Жена ме псува.
Демек бе спри.
Така не им знам имената.
Тук в блока.
Как па ша веем знамената.
Виж боклуци бол.
Гърне за нужник има.
Зеленина прикрива разни нещица.
И кучетата обикалят.
И де пикаят?
Не хапят.
Сал хората се карат.
Сегана всички са прикрити.
И си мълчат.
Надвесени на комповете вито.
И аз зад комп.
Ми никой не ми чука.
Не звъни. Не кани.
И аз в мрежата.
Дали и там се храня?!
Ша речеш кат глътна лайк
Ша литна.
Пък някой ма харесал.
И залитвам.
Мислех да не драскам.
Пък защо ли.
Тез стени на блога, ме търпят.
Да има кажа как са и здравей.
За Бога.
Пък това глобалното ще си върви.
Останаха.
Тук, там хубави неща за без пари.
(Не съвсем)

Няма коментари:

Публикуване на коментар