В дълбочината на мислите

Всяка истина, не е моя истина.
Моята истина. Понякога не е истина.
Ако е истина. Защо накрая не е истина!

Всяко голямо нещо. Иска да направи, едно малко нещо.
За това нещо, не иска да реже от себе си нищо.
Търси друго нещо.
Да даде от себе си за едно малко нещо.
И накрая го признава за свое нещо.

Приказката много приказва за работа.
Работата започва с приказка.
Приказва приказката, че работи.
Работата не е само приказка.
Приказка с приказни работи.
Приказно работата не работи.

Приятелят не разголва раните.
Търси ножа,
Не задава въпроси.
Намира отговори.
Не подава патерица.
Побутва те да се научиш, да ходиш.
Не те оставя.
Дори да го залееш с помия.

Любовта е царство, което лесно се завладява.
Но трудно се устоява.
Особено, ако на крепостната стена си съвсем сам.

Живота е пясък, който вятъра във всеки един момент може да издуха.
Може да  е часовник. Може да прекалено мокър. Пък може да мине, ей така през пръстите ни.
За един миг и си остарял. Той лента, на която всичко се записва.
И всеки докато не затвори очи в даден момент. разглежда тази лента.