сряда, 6 ноември 2013 г.

По лунен огън

Нали
Снощи вървях по лунния огън.
Да ти кажа поредното си, сбогом.
А сънят ти натиска там, вратата.
И счупи ключа ти с краката.

Пусни ме, да скъсам,таз роза бодлива.
С красота на змия.
И време на отрова красива.

Той тихо се изсмя и ми хвърли листа.
Бодлите натисна в шепа.
Видях как се плисна кръвта в нощта.
По кърпичка бяла, не взета и дива.





Няма коментари:

Публикуване на коментар