четвъртък, 7 ноември 2013 г.

На хиляди сърца

Питам се
Защо, стените са наблизо?
Защо, вратата ми мълчи?
Защо!
В прозорците е само синевата.
А мойта птичка.
Не иска да хвърчи.
Защо, портретите в мен са празни.
А тишината не шуми.
Защо!
В краката всичко ми е казано.
И никой, на никъде.
Не поглежда да върви.
Така ли!
В мене всички са отказани.
Търпанята- призраци.
Пътека-слепота.
Ехото ме следва безотказно.
В гърдите ми, на хиляди сърца.




Няма коментари:

Публикуване на коментар