четвъртък, 5 декември 2013 г.

Ах тези крака

А а а. Не мога да започна да ви дращя на клавиатурата.  Ще си изумя мисълта.
Тооо ми се до пикааа. То пък някой ток искааал.
Залях си краката със супа. Вчера.
По принцип ръцете са виновни. Но се правят на улави и си мълчат. Щото имат пряк достъп до водата. Но и до местопрестъплението.
Ма и аз съм си малко зяпни-комбал на някъде си. Мисловно. Тааа.
Олях се. На терасата, за мой късмет. Обаче хубавите ми патъци станаха на мивка  в кръчма.
Е на големи пръски. По зачесах  от тук, от там с четката за съдове. Обачи е студено. А  те  до  камината на плаж.
Обух старите на свекървата. 
Дрян, дрян, дрян.
- А а а. Каза котката, вместо мяу и се скри.
За първи път се залях с горещо прясно мляко, преди 27г. Не знам по кви причини реших тогава, че на печката с два котлона няма място за него. До манджата. И включих един котлон на плота. Но контакта е отсреща.
И напълно забрави за това мляко. Докато не се препънах и станахме на едно.
Пораснаха едни големи башики, колкото сливи. А па трябваше да квася кисело за големия да яде. Та куцукайки одих да си купя ново.
Само след няколко месеца си попарих същия крак с вряла вода.
А миналата година нали правих сиропче за разреждане. И снимка ви турих тука. Но половин доза пак отиде на краката. Не беше гореща.
Но дойдоха госпожиците да ми играят хоро. Мравките беее. Няма измиване от ти ми сироп.

Тия мои мисли и крака са вързани и на седмица малко. Интересното е, че го правят през топлото.
За  първи път с паднах кога бях бремена в 9 месец с големия. Качих се на една табуретка да качвам едни дрешки горе. Като и долу е отворено. Как съ залисала и паднала не помня.
Табуретката прекършена на две. Долните вратички хоризонтално и аз като буфанта върху тях. Даже взех отвертка и ги сложих.
И да не си помислите че съм от гума или лакум. Ще ви разкажа само още една.
Бях в:" Родопа" - Добрич на работа. Кога се колеха на ден по 23000 свине. И язе пафках цигари.
С мокри дрехи 43кл. Колан, кания с два или три ножа. И от другата ми страна виси на синджир, масат за точене.

Та идва при мен цялата карантия от гръкляна до.....Език, под езично месо,  бял дроб(2), сърце и черен дроб. Те трябва да се отрежат разделно и да се хвърлят така на определено място. Като всеки комплект ми идва на разстояние- метър. И накрая остатъка да се резне и хвърли в количка за изхвърляне.
Обаче всичкото конвейер от време, на време спира.
Забравих да кажа, че съм с едни, тежки гумени, мазни ботуши на краката.
И тъй като ръцете ми са постоянно в кръв. А до мен няма топла вода. В момента на спиране. Аз пъргавелката решавам да прибягам, трите стръмни, метални стъпала до топлата водаа.
И усещам че фъркам. В момент на реакция. Поглеждам надясно и си хвърлям ножа от ръцете.
После го намерих на три, четри метра Язе до труповете с месо под душа с вода.
Само натъртени пръсти на дясна  ръка.
За празната метър и нещо шахта, няма да кажа :D
Нито за водния кран дето се заби в коляното посред бял ден на обяд. На чисто нова асфалтирана улица.
Толкоз  за запялото и краката ми.
И ръцете. И ръцетеее.

Няма коментари:

Публикуване на коментар