Старата година седна да огледа децата си. Още малко и оставаше. А те бяха толкова много, та чак и имената не им запомни.
Поне едничко да си избере. За спомен.
Няма да е от зимата. Може и да се сърди. Но тази люта чушка само гърчи. Ето и вчерашно се опита да съска. Току що родено, бе.
Като змийчета са. Хапят и бягат.
През есента даде добри деца. Но нямаха вид. Всички мислеха, какво ще ядат през зимата. И така се самоизядоха, че станаха малки.
Може би от лято. От морето. От целувката на някоя двойка.
Само къде след раздялата им от сълзите ще си направи още едно море.
Тъкмо реши да се порови из пролетното многолюдие...
- Много циганчета. Много нещо. МММ
- Довтаса ли вече. Още тий рано. Ма на ква девственица ми миришеш ма.
Кат това кадро ще станеш ти. Охооо.
- Ти не си добре. От толкова хойкане. О толкова деучрлига.
- Ахам. Така е. Само дето ти си нямаше на хабер да си година. Когато мен ме обичаха всеки ден.
- Така, така. Обичаха те. Ноо си отиваш. Нали. А аз ще живея вечно.
- И стриптийз да изиграеш. Пак колкото мен ще живееш.
- Сега ще е годината на коня и ще овършея наред.
- Теб ще те вършеят. Щот я бях змия :D
- Змия, но ти удари камбаната.
- Теб така ще ти задрънчи.
- Пууу, калесница!
- Недорасницее. Още нямаш и звънче.
- Имам аз. Имам.
- Уредила си се начи.
Ухили се ехидно старата година и се наведе да си вземе едно , любимо дете. Но в това време. Новата година, която надничаше наду клипа и тя си секна кръста.
Седна неохотно на гюрултията да си изчака края. Заедноно с всички нейни деца.
- Отказа ли дърта кикимороооо.
- Аз ли. И на 31 ще ти стъпя на врата с една копаница. та да ти тръгне отръки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар