четвъртък, 26 декември 2013 г.

Дядо Коледа в отпуска

Дядо Коледа се събуди и скочи на дупе, та чак две хилядната пружина опря на земята. Ококори се срещу часовника отсреща. Иии сърцето му си дойде на място.
Беше си двайсе и шести и до Нова година е отпуска. После пак.
Някой ден ще се спомине иии. Никой нещя да го смени.
- Бе тате. С тая шейна ще заприличам на Баба Яга.
Рече дъщерята. 
Ти изобщо не искаш да се повлияеш от съвременните технологии. Аман от твоите традиции.
На този ветрилник не се качвам. Ако ще и с два кожуха. Жълти, зелени, червени. Все тая.
Ти изобщо, за климатик чувал ли си. Да питам.
А елените ти смърдят на стогодишни чорапи. Плюс това не дават никакво вмешателство, да сменя тези злововоняния.
Някак си, червено по поръчка ще  си сложа. До петите да речем. И  ярко-червени ботуши. Без ток. Оффффф.
Но шейна, не! Червена лимузина. Може и нещо по малко. 
Важното е аз да съм вътре. 
Как да не летят бе тате. ААА Ти не гледаш ли реклами. Ти изобщо телевизия пускаш ли!
И последно. Ти мен как ме виждаш да се навирам през комини :D
- Не ме гледай милно!
Обади се сина, който се скатаваше в ъгъла. 
Нито ще си пускам брада и мустаци. Нито ще ги изрусявам бели, та да сме в крак.
Да не говорим за това дето ти е на гърба.
Ти мен пък. Как ме мяркаш, да хвърля дънките и тениската и да се наметна.
Аз и така се грижа за децата, инкогнито.  Що пък трябва да го правя публично един ден в годината и да си сменям целия имидж. 
На държание.
На обличане. 
Бе изобщо, На мен живота ми е друг. Незабележим. Всеотдаен. И с други принципи.
Дядо Коледа се отърси от спомените и усети, че нещо не наред. И то посред отпуска.
Гол, голеничък в чаршафите. 
Не е правил никакви глупости, щото е Дядо Коледа. Защото и вече не му е на години, и е срамота. Пък може да яде бой.
Не си спомни да  си е хвърлял костюма. Уникален е. Както всяка Коледа, въпреки изказванията на децата.
Наметна си яркочервения  чаршаф и тръгна из къщи. Не може да  си е загубил костюма.
Премина през трапезарията. Джуджета почиваха и бяха заели всестранни пози по столовете.
Като го видяха, се понадигаха. Тук, там някое падна. Някое се хвана за устата. Но запазиха респект.
Само докато излезе и трапезарията гръмна в смях.
- Божке, Дядо Коледа!
Снежанка по  снежен халат от банята.
Сутринта на Баба Коледка  ще и стане лошо. Да се развяваш по чаршаф и да те помислят за призрак.
Друг път любезен, сега Дядо Коледа я подмина. Стигна до пералнята и завари жена си там.
По физиономия, наистина и беше лошо....
На плота беше разстлан костюма му и тя го търкаше с телена четка.
- Въобще не забеляза, че си спал два дена. Нали така!
Нали щеше да внимаваш. Никакви комини.  Камини. Печки. Прясно, боядисани тунели. Аралъци с нафта или бензин.
Даже и през ключалката нямаше да минаваш да нямаш печат от СОТ.
Дадох ти идеални шперцове Що трябва да си играеш на ерген. 
Ти да не мислиш че хората ползват само  дъбови дръвца и вар
Догодина да не отидеш по този чаршаф.
Дядо Коледа се дръпна и тихомълком се върна в леглото. Заспал е наново.
Събуди се  кротко без да гледа датата, щото си я знаеше. Костюма беше опънат на стола до него. Реши, че сънувал. Започна да се облича, за да слезе да пие кафе.
На края на маншета му имаше малко черно петно.
Съвсем малко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар