Конче

Премина времето.

През четирийсе и седем звезди
Или скали....
Ноо аз, конят потропвам.
Вратите похлопвам.
Очите ми пълни с мъгли.

Дали тук е гара.
Вървя  по скара.
Главата каруца с товар.
Пътувах ли дълго.
На сляпо  на лудо.
Бягайки от мен- господар.

Така на проверка, вече коня отрепка.
Без опашка,
Без грива.
Цветя
Сега търся само, някоя грейка.
Да се тръшна като роб в прахта.

Гледам в небето, кончето ето.
Подтичва към мечтания бряг.
А звездите край него, тъй ярко му светят.
Отварям очите и е мрак.

Само отвътре, все още мърда.
Или нещо там си живей.
Подковата явноо, се оказала твърда.
Ръждясало, тихичко пей.