Коледа

Дядо Иван завади вси ножове и седна пред печката. Измъкна  от нейде старото, каменно точило и зачагърка.

Чагърррр, чагърррр.

Баба Йордана си бе пуснала телевизора за парлама. И изобще не гледаше как Хосе заминава и Изолда реве та съ къса. Любимия и сериал вървеше кат кайначе. Е па тя мяташе еди чорап. И току да хвръкне некоя кука на дедо ти Иван в очите.

Не си изтърпя и се сопна

- Кво  си се раздрънчал на кратуната ми бе? Сякаш слон ще вадиш от кочината. Не мойта Марийка. Не мойто момиче. 

Цяло лято от ръка ми е яла. Не е затваряна. Само нощес. По културна от деда ти Пеня в кръчмата.

Все подире ми. Чак до пишника за готвене. Ни едно не изсра. Като кмета на площада с клуб за мъжове. 

Видите ли тука жени не се найдват.

Мъже и седенки. Бря, бря, бря.

Да бяхте си оплели по един фес поне. Връщате се от тою клуб по мръсни от моето Маре.

Тя е чиста като небе. Бяла като сняг. И по умна от доста ора.

Не оди из съседите да им обира нещата да ги плюска.

Ставам. Слизам в долната градина. Нема ги доматите.

Виж я бре! Гледа телевизия през стъклото.

И новини гледа. 

Като мерне Доган, квичи та се къса.

Като мерне Станишев, си обръща задника.

Като мерне Бойко, започва да се кръсти.

Като мерне Сидеров.  Ляга и си слага краката на главата.

На другите само се усмихва.

Бай ти Иван се направи на улав. Взе уж наточените ножове и ги сложи навънка.

Легна в другата стая в голямо предчувствие за точилки, куки или вилици и заспа като даначе'.

Кога е минала нощта не се знае.

- Иванеееее.

Скочи като попарен.  Да не би прасето да е избягало. Или лудата му жена да направила нещо по въпроса. И накрая да няма пържола за Коледа и Нова година.

Отиде до кочината и се стъписа.

Край свинята  наредени малки прасенца. Цокат ли цокат.

- А си я бутнал. А съм те утрепала. излезе баба Йордана от ъгъла.