неделя, 22 декември 2013 г.

Коледа

Дядо Иван завади вси ножове и седна пред печката. Измъкна  от нейде старото, каменно точило и зачагърка.
Чагърррр, чагърррр.
Баба Йордана си бе пуснала телевизора за парлама. И изобще не гледаше как Хосе заминава и Изолда реве та съ къса. Любимия и сериал вървеше кат кайначе. Е па тя мяташе еди чорап. И току да хвръкне некоя кука на дедо ти Иван в очите.
Не си изтърпя и се сопна
- Кво  си се раздрънчал на кратуната ми бе? Сякаш слон ще вадиш от кочината. Не мойта Марийка. Не мойто момиче. 
Цяло лято от ръка ми е яла. Не е затваряна. Само нощес. По културна от деда ти Пеня в кръчмата.
Все подире ми. Чак до пишника за готвене. Ни едно не изсра. Като кмета на площада с клуб за мъжове. 
Видите ли тука жени не се найдват.
Мъже и седенки. Бря, бря, бря.
Да бяхте си оплели по един фес поне. Връщате се от тою клуб по мръсни от моето Маре.
Тя е чиста като небе. Бяла като сняг. И по умна от доста ора.
Не оди из съседите да им обира нещата да ги плюска.
Ставам. Слизам в долната градина. Нема ги доматите.
Виж я бре! Гледа телевизия през стъклото.
И новини гледа. 
Като мерне Доган, квичи та се къса.
Като мерне Станишев, си обръща задника.
Като мерне Бойко, започва да се кръсти.
Като мерне Сидеров.  Ляга и си слага краката на главата.
На другите само се усмихва.
Бай ти Иван се направи на улав. Взе уж наточените ножове и ги сложи навънка.
Легна в другата стая в голямо предчувствие за точилки, куки или вилици и заспа като даначе'.
Кога е минала нощта не се знае.
- Иванеееее.
Скочи като попарен.  Да не би прасето да е избягало. Или лудата му жена да направила нещо по въпроса. И накрая да няма пържола за Коледа и Нова година.
Отиде до кочината и се стъписа.
Край свинята  наредени малки прасенца. Цокат ли цокат.
- А си я бутнал. А съм те утрепала. излезе баба Йордана от ъгъла.

Няма коментари:

Публикуване на коментар