понеделник, 23 декември 2013 г.

Та не е човек, кога е човек

Е на преди малко вънка се зачуха гърмели.
Не са светкавици. " Пази Боже" Не,че не е имало по това време такива неща. Щото времето се изчанчи като хората. Не му време, кога е време.
Та не е човек, кога е човек.
Къв е този кеф и удоволствие да  създаваш патаклама, като на война.   Да крещиш в истерия при гърмежа. Надявам се да няма много маймуни  и да подскачат.
Щото тогава поразиите са по големи.
Зорна сакътлъци, дето се казва.
Кой без кожа. Кой без пръсти. Е па кой без око.
За какво!
Да чува гърмежи с празнуване.
Питам се при едни военни действия. Или обсада така да се каже на държавата. Как ще им се струват тези гърмежи? Колко кураж ще имат да хванат оръжие, а не самоделни или от магазина бомбички и фойерверки?
Дали па няма да ги хване страх, че отсрещната страна са по точни. И да се покрият  и да запушат уши. И тогава раните на всички неспоменати герои ще са някаква страница за възпоменание за някой друг път.
Не къмто Коледа и Нова Година, когато започват двайсе дена като с гаубица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар