Та не е човек, кога е човек

Е на преди малко вънка се зачуха гърмели.

Не са светкавици. " Пази Боже" Не,че не е имало по това време такива неща. Щото времето се изчанчи като хората. Не му време, кога е време.

Та не е човек, кога е човек.

Къв е този кеф и удоволствие да  създаваш патаклама, като на война.   Да крещиш в истерия при гърмежа. Надявам се да няма много маймуни  и да подскачат.

Щото тогава поразиите са по големи.

Зорна сакътлъци, дето се казва.

Кой без кожа. Кой без пръсти. Е па кой без око.

За какво!

Да чува гърмежи с празнуване.

Питам се при едни военни действия. Или обсада така да се каже на държавата. Как ще им се струват тези гърмежи? Колко кураж ще имат да хванат оръжие, а не самоделни или от магазина бомбички и фойерверки?

Дали па няма да ги хване страх, че отсрещната страна са по точни. И да се покрият  и да запушат уши. И тогава раните на всички неспоменати герои ще са някаква страница за възпоменание за някой друг път.

Не къмто Коледа и Нова Година, когато започват двайсе дена като с гаубица.