Летящите призраци

Никога не съм вярвала в Дядо Мраз, Дядо Коледа и чудеса разни. Поради некви обстоятелства, живота е бил с мен суров.

Така бил решил. Не каза поне веднаж защо. За мене годините бяха изправяне.

Не, че някога съм била на колене.

Затова всеки празник. В моето, малко мисловно пространство са хората. А те с годините се разпиляха.

Като, че ли не сме се събирали без повод. 

Вярно криза. Изживях всички кризи на всички бездомни, гламави и гладни политици.

Но не знам защо и ние ставаме нещо. Или по точно на нищо.

И сега масата е пълна. Но няма смях. Няма музика. 

И в обикновените дни е така.

На последната ми работа само дето не ми изядоха нервите с ушите. Ми не мълча. Не се подмазвам и не клюкарствам.

А в нета. 

В нета си мисля, че рядко ще намериш така нареченото приятелство. 

Той е по бърз и от живота.За нула време всички станахме лица от листи и никове с аватари.

А и лайкове.

Един ден ще забравим, кой ни е комшията, роднината, бившия колега. 

Това вече се почна. 

Дори и земята да избухне.  Някъде в пространството ще има събрано инфо от Земята.

Това ще сме ние. Летящите призраци. Не хора!

Чудеса не стават. Ние ги правим.  Само с едни обикновени действия, които може вече би са закърнели.

пп А сега  за хубавия текст. Лайк. Кво друго!