неделя, 15 декември 2013 г.

Летящите призраци

Никога не съм вярвала в Дядо Мраз, Дядо Коледа и чудеса разни. Поради некви обстоятелства, живота е бил с мен суров.
Така бил решил. Не каза поне веднаж защо. За мене годините бяха изправяне.
Не, че някога съм била на колене.
Затова всеки празник. В моето, малко мисловно пространство са хората. А те с годините се разпиляха.
Като, че ли не сме се събирали без повод. 
Вярно криза. Изживях всички кризи на всички бездомни, гламави и гладни политици.
Но не знам защо и ние ставаме нещо. Или по точно на нищо.
И сега масата е пълна. Но няма смях. Няма музика. 
И в обикновените дни е така.
На последната ми работа само дето не ми изядоха нервите с ушите. Ми не мълча. Не се подмазвам и не клюкарствам.
А в нета. 
В нета си мисля, че рядко ще намериш така нареченото приятелство. 
Той е по бърз и от живота.За нула време всички станахме лица от листи и никове с аватари.
А и лайкове.
Един ден ще забравим, кой ни е комшията, роднината, бившия колега. 
Това вече се почна. 
Дори и земята да избухне.  Някъде в пространството ще има събрано инфо от Земята.
Това ще сме ние. Летящите призраци. Не хора!
Чудеса не стават. Ние ги правим.  Само с едни обикновени действия, които може вече би са закърнели.

пп А сега  за хубавия текст. Лайк. Кво друго!

Няма коментари:

Публикуване на коментар