събота, 14 декември 2013 г.

Пред Коледни задявки

Дядо Коледа рано, рано се беше изтегнал пред камината и си пиеше кафето.  Навънка  минус сто и осемнайсе по "целзий". Ноо, на него не му дреме. Цепениците пръщяха.
Календаря изпя плавно.
- Десет дена до Коледаааа.
Звънчетата на полюлея изтракаха няколко пъти "Джингъл белс". ИИИИ, настана тишина.
Пълна.
Не може да бъде.
Преди Коледа винаги има патардия и търпаня. Правят се подаръци.
Все някой нещо е забравил. Недоизпипал. Не му стига нещо. Сякаш не са правили списъци колкото цялата земя. И всички сутрини се струват при него.
Затова и рано пие кафе. Но чашата пресъхна. 
Въздуха не шава. А вятъра спря да не подскаже кво става. 
Натисна бутона на който пише Баба Коледка. Джудже. Снежанка. ЦЦЦЦ.
Скочи и и изкрещя в коридора.
- Снежанкеееее. В коя  снежна дупка потънахте всички бееее?
Тъкмо поседна зад бюрото си и вратата се отвори.  Периферията на зрението му хвана нещо черно. Такъв цвят, в тази къща няма.
Скочи и отиде до вратата. Не виждаше от далеко. Те за това миналата година пред една колиба остави един мерцедес. И после го окупираха за  три дена с гаубици.
Дигна глава. По очите Снежанка. 
Огледа около очите. Дрехи на вещица.
УжасТ!!!
И метла.
- Кво е това бе? На тавана паюжините ли ще чистиш. Или децата ще плашиш.
- Децата и страх. 
Дядо Коледа. Ма те гледат филми за вампири. И играят игри със зомбита.  Чакат Коледа да им дадем подаръка и дим да ги няма.
Ще ходя да ставам вещица в Хелуин. Ти да видиш там как дивеят.
Като се наситя на метлата и вече не ги стряскам. То пък един стрес. Повече на мамите.
Ще стана монахиня. 
Тогава мамите ще се кръстят на мен. Не като сега да ме чумосват.
Непристойна съм била, видите лиии.  Полата ми била педя. Деколтето до пъпа.
А на ботуша си съм имала нож. Което детенце не е пее песничка, клъц.
АААААА
На манастирите ще им паднат камбаните от моето фалшиво 'джингал та бе' и на тротоара.
Всички мъже ще са мои.
Виждаш ли колко перспективи имам! А тиии.  Кафето горчиво.
- А да знаеш къде са джуджетата случайно?!
- Знам бе. Как да не знам. Още снощи половината забягнаха  в Лас Вегас. А другата половина в стриптийз-бар.
- Ма ще се събличат или ще гледат.
- А а аа, не знам. Казаха, че не са получавали отпуска от сто години. А снощии са се видели по бельо, бански и черен костюм с вратовръзка. А тва нещо го нямат в гардероба си.
- Ми жената.
- ММММ.
Каза!  Да си оправиш голямото, дървено легло сам. 
Да си измиеш зъбите сам.
Да слезеш в работилницата сам.
Да направиш подаръците сам, по списъците които си приемал. Кибичещ на стола.
И като огладнееш. Да си запалиш печката без да си изгаряш брадата. 
Заради бабите на децата. Да не получат стрес, че  си Дядо Торбалан. 
Да не си изгаряш пръстите докато си правиш медени питки, течен шоколад и....
- Тръгвам Дядо Коледа. Голямата метла за Хелуин дойде

Няма коментари:

Публикуване на коментар