През лятото, кафетата са тъй стари.
С кофички в пясъка на Нефертити.
А зимата изстива радостта на чашата.
Останала без дръжка на другари.
Пресъхва дъното и няма празници.
Огледалото се пука като лед.
Отзаде някъде е призрака.
Дали за миг, дали за час, дали за век.
С кофички в пясъка на Нефертити.
А зимата изстива радостта на чашата.
Останала без дръжка на другари.
Пресъхва дъното и няма празници.
Огледалото се пука като лед.
Отзаде някъде е призрака.
Дали за миг, дали за час, дали за век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар