Тук районуту, лий

- Тук районуту, лий?

- Що бе бабе. Да не ти прилича на църква!

- Ми, м мм. Влазал, излазал се кръстат.  Е ром. То и той на тази църква, нали???

- Бабо! Казахме ти вече. Тука е районен, полицейски участък. Ако си глуха иди на доктор.

- Ааа. доктор ли има? Един изля като шемет одевя. И все повтарга. " Няма ми компитра. Те питат кой мий номера. Тея са..."

- Ма ти за какво си тука всъщност. Я по-бързо мисли и не ни губи времето.

- Че аз мога ли да мисля бе баби. На усимдисе и осем мога саму да са кьора. А не видох да напират зад мене и да ви дозлява.

-Ей сега ще видиш вратата, че имаме работа.

- Ква бе г'ин полицай. Нал си тука да ти казувам жалбата си.

- Ми ти не се жалиш, а критикуваш полицията.

- Азе ли? Со тая склероза и критика. ЦЦЦЦ

- Ми жали са най-сетне де. Защото..

- Не викайте бее, Не съм глуааа

Та такаа.

Откраднаа ми магарето, кокошките и прасито. Кучето не могли. Щото е апливо.

- УУ, най сетне. То ще рече, че готвиш терористичен акт.

- Момчета! Язе съм ограбена.Не вида кви бандити ще хващате, ако се халосвате още.

- Първо. Нямаш право да ни наричаш момчета. 

Второ. Трябва да отидеш в централното управление. Да подадеш жалба с изходящ номер. Да се върнеш тука с номера. Ние ще ти съставим акт за не опазване на личното имущество.

Ще чакаш директора на  МВР го разгледа седмица. И като го платиш. Тръгваме да търсим.

- А аааа , нища.

Тръгна бабата да си отива. И бързо взе завоя на старата циментирана пътека.

- Бабоо! Чакай бе. Ти си нарушила закона.  Сега ще изчезнеш. Но ако те заколят бандидтите и ни потърсиш, въобще няма да дойдем