вторник, 14 януари 2014 г.

Тук районуту, лий

- Тук районуту, лий?
- Що бе бабе. Да не ти прилича на църква!
- Ми, м мм. Влазал, излазал се кръстат.  Е ром. То и той на тази църква, нали???
- Бабо! Казахме ти вече. Тука е районен, полицейски участък. Ако си глуха иди на доктор.
- Ааа. доктор ли има? Един изля като шемет одевя. И все повтарга. " Няма ми компитра. Те питат кой мий номера. Тея са..."
- Ма ти за какво си тука всъщност. Я по-бързо мисли и не ни губи времето.
- Че аз мога ли да мисля бе баби. На усимдисе и осем мога саму да са кьора. А не видох да напират зад мене и да ви дозлява.
-Ей сега ще видиш вратата, че имаме работа.
- Ква бе г'ин полицай. Нал си тука да ти казувам жалбата си.
- Ми ти не се жалиш, а критикуваш полицията.
- Азе ли? Со тая склероза и критика. ЦЦЦЦ
- Ми жали са най-сетне де. Защото..
- Не викайте бее, Не съм глуааа
Та такаа.
Откраднаа ми магарето, кокошките и прасито. Кучето не могли. Щото е апливо.
- УУ, най сетне. То ще рече, че готвиш терористичен акт.
- Момчета! Язе съм ограбена.Не вида кви бандити ще хващате, ако се халосвате още.
- Първо. Нямаш право да ни наричаш момчета. 
Второ. Трябва да отидеш в централното управление. Да подадеш жалба с изходящ номер. Да се върнеш тука с номера. Ние ще ти съставим акт за не опазване на личното имущество.
Ще чакаш директора на  МВР го разгледа седмица. И като го платиш. Тръгваме да търсим.
- А аааа , нища.
Тръгна бабата да си отива. И бързо взе завоя на старата циментирана пътека.
- Бабоо! Чакай бе. Ти си нарушила закона.  Сега ще изчезнеш. Но ако те заколят бандидтите и ни потърсиш, въобще няма да дойдем

Няма коментари:

Публикуване на коментар