Мъгла

Извивката стара, пак мъгла издокара.
Слънцето скрито мълчи.
Всичко е спряло, дали е вървяло.
Няма стъпки, въобще не личи.

Да я режеш с ножа, дали ще пробождат?
Стари дупки от скрити следи.
Кой ще тръгне в мъглата, да открие вратата.
Без страх от дълги беди.

Тазиии стара, пак мъгла издокара.
Да се блъскаме без посока и бряг.
С напипване само, без страх от измама.
А зад нея слънце ли има или сняг!