четвъртък, 16 януари 2014 г.

Най-красивото място

Много лошо става, когато институциите са човеци. А определение за човек е  една кръстословица, която се решава различно на различните нива.
Ако щете, на разбиране.
Ако щете, на човещина.
Ако щете, на разум.
И  накрая. Това тука нещото с граница. Наречено държава.
И като се луташ от "човек" на "човек", ставаш една, стара,  ръждясала кофа. Тя па не става и за рециклиране. Камо ли по- горните да и обърнат внимание.
А тия кофи, доскоро  са им пълнили портфейла и семейния бюджет.
Обаче отвътре, все още нещо ти рита да крещиш. Щото не си умрел, за Бога.
Трепери ти 'баичката' от яд и безсилие. Че вместо да се очовечиш ти ставаш маймун. 
И си мисли как не си им видял опашките, докато си помагал. Докато си побутвал. Или докато се казвал някому мила дума.
Може би точно в този момент кръстословицата се е объркала. И ти не си вече маймун, а петно което грози красивата гледка наоколо.
Прекрасната гледка! Ако се живее с гледане.
Та къде би живял петно такова. В най-красивото място за "човеци"!

Няма коментари:

Публикуване на коментар