Най-красивото място

Много лошо става, когато институциите са човеци. А определение за човек е  една кръстословица, която се решава различно на различните нива.

Ако щете, на разбиране.

Ако щете, на човещина.

Ако щете, на разум.

И  накрая. Това тука нещото с граница. Наречено държава.

И като се луташ от "човек" на "човек", ставаш една, стара,  ръждясала кофа. Тя па не става и за рециклиране. Камо ли по- горните да и обърнат внимание.

А тия кофи, доскоро  са им пълнили портфейла и семейния бюджет.

Обаче отвътре, все още нещо ти рита да крещиш. Щото не си умрел, за Бога.

Трепери ти 'баичката' от яд и безсилие. Че вместо да се очовечиш ти ставаш маймун. 

И си мисли как не си им видял опашките, докато си помагал. Докато си побутвал. Или докато се казвал някому мила дума.

Може би точно в този момент кръстословицата се е объркала. И ти не си вече маймун, а петно което грози красивата гледка наоколо.

Прекрасната гледка! Ако се живее с гледане.

Та къде би живял петно такова. В най-красивото място за "човеци"!