Винаги съм търсила начало.
В конеца, колкото безкрая.
В момент, на възлите на края.
И някак си в безтегловност.
Ей там е точката. В звездите.
Не плувам. Не летя.
Живота като, че ли попривършва.
Не иска да ме чака.
Пак
Да вляза в крак.
Омръзнаха ми празнините.
Омръзнаха ми и войните.
Омръзна ми и всеки дълъг път.
За самочувствие.
Ще се превърна ли накрая.
В кръв и плът.
А път!
Накъде да ходя?
Голата ми прокоба.
Все чука на перваза.
О, не! Не и лазя.
Но нищото седи вместо саксия.
Прави сок.
Пък аз куцукайки се мъча.
Все още да не пия.
В конеца, колкото безкрая.
В момент, на възлите на края.
И някак си в безтегловност.
Ей там е точката. В звездите.
Не плувам. Не летя.
Живота като, че ли попривършва.
Не иска да ме чака.
Пак
Да вляза в крак.
Омръзнаха ми празнините.
Омръзнаха ми и войните.
Омръзна ми и всеки дълъг път.
За самочувствие.
Ще се превърна ли накрая.
В кръв и плът.
А път!
Накъде да ходя?
Голата ми прокоба.
Все чука на перваза.
О, не! Не и лазя.
Но нищото седи вместо саксия.
Прави сок.
Пък аз куцукайки се мъча.
Все още да не пия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар