АЗ съм чл.7 ал. 1 зблд

Пълно е в магазини втора употреба. И стока. И хора.

Не е вярно, че дрехите са въшкави. По качествени, и по евтинии от наводнения ни пазар от Турция и Китай.

Винаги съм си мислела, че всички там  са от недоимък. Че все парите са виновни. И ние сме вечно в криза. То си е така.

И не всеки ще си признае като мен, че пазарува от там. А може и да има пари. Не броя доходите никому. Нито пък казвам моите някому. Всичките!

Винаги съм била леко разсеяна и невнимателна. В последните години, поради разширението на фармацевтичния ми прием, съм като "волна пеперуда".

 Хора са ме завръщали да си взема я паднал телефон. Я паднала лична карта.

Този път хората решиха, че не закопчаната ми раница е манна небесна.

Както казах, същите тия клиенти от втора употреба. Които се блъскат в тесните пътечки да видят тая или оная промоция.

И едно малко инфо. Там си търся дрехи за в къщи от памук на ниска цена.Защото кожата ми станала твърде "интелигентна"

Важното е друго!

Че най сетне. От толкова пъти забравяне  да се закопчае и стегне тая раница. Някой реши да провери. И като за първи път с дамско, грамадно портмоне. Си го прибрал. Припознал.

Не знам защо миналата година. Изведнъж смених малкия, мъжки портфейл с това грамадно нещо.

Може би шанса да го намерят в тая, грамадна раница щеше да се намали. И аз нямаше да науча, какво!

Че съм чл.7 ал. 1  зблд. И точка.

Веднага реагирах моментално с блокация на две дебитни карти по телефона. Което се оказа най лесната работа.

Отидох в РУ на МВР в квартала. И ме погледнаха, като полезно изкопаемо. 

Наличие на четирима полицаи. Единия разпитва някой си, за нещо си. Другите седят като....без обиди. Леко намекнаха с " опа" и " а така".

Разпитващия в двугласие  ме прати в центъра. В окръжно МВР. Или административна сграда. Да подам декларация за изходящ номер. Да се завърна се него. И да ми се състави акт.

Попитах за сумата. И като започнах да питам за документи. Същия разпитващ ме напъди с обяснението, че всичко ми е казано и преча.

Другите трима мълчат.

Отивам набързо там. Хващам обедната почивка. Но съм първа. 

За времето, което чаках видях, че инвалидите могат да си направят бърза карта за 4 лева.

Не срамно да се наречеш инвалид. Но това е друга тема.

Върнах се с изходящия номер пак бързичко със съвет от служителката да им покажа телковото решение. Нъцки.

Само попитаха какво е това И аз казах " за личната карта". Да не говорим сега. Какви заболявания. Какви хапове и така нататък.

Те се хванаха за номера на апартамента в декларацията с изходящ номер, който беше сбъркан.

Явно съм повишила глас. Дали затова, защото ме размотават. Дали, защото ме гледат като идиот. Не помня. Май единия искаше да ме връща за номера.

Но се обадиха още един или двама засегнати от тона ми.

Дали си мълчах! Не.

Аз съм ( викам) болна с четри болести. И след днешните преживявания мога несъзнателно да повдигна тон.

А вие сте полицаи и би трябвало да запазите самообладание.

Измърмориха. И вече пишеха  акта.

Знаеш ли колко хора минават тука на ден. Аз не видях търпаня. 

Много си вдигнах бакиите. Влезнах в съседната книжарница за химикал. За документите.

Голямо падане и нараняване на лява ръка на един кашон сред пътеката.

От там ( с носна кърпа и ръкавица на ръката) се върнах в центъра. Подадох си документите.

Такса 4 лв. Картата вече е готова. И тя ще е 4 лв. Акта ще е 30лв. По  чл.7 ал. 1  зблд. Чакам седмица, директора на МВР да го разпише.

Две нови дебитни карти. И те с пари. При смяна не ми взимат. А и за блокацията.

За разхождането напред, назад пари. И за илачи на ръката, пари. Накрая на доктор.

Но най яко ме заболя когато се обадих в Министерството на МВР.  И разбрах, че съм чл.7 ал. 1  зблд. Не зависимо от всичко. Мога да обжалвам. Но.....!!!

пп Служителката посъветвала ме да си нося телковото решение при съставяне на акта. Каза" Ама съставиха ли ти акт след като го показа. От човешка гледна точка...." Аз и отговорих. " Те не го погледнаха. Само попитаха какво е това"

" утрепаха коня на институциите"