неделя, 19 януари 2014 г.

От вътре

Всеки ден се раждам в мъничка  горчилка.
Минутите  ми режат цвят по цвят.
А аз  намачкана, напъхана в бутилка.
Издишам себе си и думи не летят.

Навънка грее някакъв си свят, за моя.
Напъвам   да се излея в дупка без око.
Там някъде да търся свобода дето пее.
Да живея не е глагол, а колело.

Към то притъмняло вече, уморена.
С вкус в устата на метал и на ръжда.
Изваждам умрялата, да спи раздвоена.
Дъга се ражда. От вътре. От дъжда.


Няма коментари:

Публикуване на коментар