Слънце пече и птички пеят

Тъко сме стъпили с Мимето Паунова на "Барбадос". И се блещим за някой да ни награби...

Не нас :D

По дува куфара с колелета. И да не посмей някой да пита кво има в тях.

Аз ще кажа, базука. Вервате ли, ааа.

А сега питайте и Мимето, мммм.

Не видяхме хотела десет звезди ли беше или колиба. Само си мярнах белия косъм дето е най-горе на кратуната, като си мих очите. Не в огледалото. В мивката.

И докато правя това чух, аааа

Взимам нещо в ръцете. То после излее свещник от някаква династия И на конски бяг в съседната стая.

Де да знам аз кво става. Напреки, че Миме е войн.

А тяяя. Изсцепена пред мини бара. Той па зее отворен на хиляда градуса. И ослепително в него десетина вида цигари. 

Нема ви казвам кви са запалките. Пък и те са гарнитура. 

В тази гледка и азе бих пропушила даже. 

Пък и ги няма.... 

А забравих. Радост. Не сме чули или видели българска реч. И като се знае кой може да дойдееее. 

Поръчах си от рум сервиз един грамаден шейк. И с него в ръка, а Мимс с цигара се затътрихме да се печем.

Да покажем бели шии и млади задници. 

Да извинявате. Но плажа ей го и е пълно точно с такива. Нали е плаж. Не е месарски магазин.

Тъкмо тя да упражни език.

Английски ве. Кво си помслихте. Лигавни ли, м.

Щото аз освен български-критичен и ръкопашен друг не знам. А тя знае няколко в повече.

- Тия двете са маймуни от наще.

Се дочу.

Наострихме очи. Но освен посоченото по горе и предници, не опознахме елитоносачки или тям видни. Просто всеки си е скрил зъркелите зад очила.

И ние.

Дали моя шейк или цигаратааа.

Аха. Двама вместо да си седят под чадър се бяха захлупили с вестник " Ума и роза".

Нямаше как да бъдем вулгарни. Минахме. Ритнахме им под вестника пясък иии..

Изпружихме се прилично под един чадър.

Мимчето пускаше под пясъка червени калинки. Азе пусках малки бръмбари да ги  следят. И отгоре ги нацелвахме със стрелчики

Дъррррр

Лаптопа изгасен. Азе спя завита с одеяло като буба. Някой дрънчи на вратата. Без малко да разместя масичката.

Отключвам. Малкия. Не съм дръпнала ключа. А той по къс ръкав и със  слънчеви очила.

- Да не си мръднал? гледам опулено. Вънка вече вали сигур сняг,

- М не. Слънце пече и птички пеят. Отговаря сериозно той