Избор на кмет в село Гръмница

- Куно, де тий пушката? Инак си без файда. Ще трябва да отлагваме делото. И ще окаснеем.

Не се ояде тва прасе и туй то. Сега е рекъл да ни възкачии на кратуните.

Повзе нивята. То азе нямам.

Мъ комшиите са ореваха, че ги полазувал по разните му корпорации. От трета се извъртя и ни стотинка. Удариха име нали, за пет лета. Сега си гълтат саполя.

Миии, гората ма Куно. Как стана негова, ич не са  чу. Ура, тута дукимента.

Излагвам азе на бакалията. И оп пише си нареждане по член.

Ти знайш ли квой тва, нареждане по член. Я, не. Но по надолу ясну е  прояснену.

Наредбa - Полага се на Геню по Чл.

Знам му аз члена. Ни струва пет пари, ако ни е пудплатен нейде. На свако, бако и пирдето на светия пирдоп.

Аз кво. Идна градина декар и сто.  Един орех и четри сливи.

Ми зимъска?

- Те затова съм дошла и аз е с пушка, Пено.

Половина гора по ферман е на деда Сойка. Обачи аз съм Пена. И сегааа немам съчки и за разпалки.

Беее, кой казва тва чудооо..

Положил един по дърт от мен да я пазува. Отивам си азе оня ден, и ми вика ..

- Стой ма кукувице. На къде си тръгнала'.

Като измъкнах пушката от към краката. Он съ спиртоса, гачи е на пет сливовици. А неговуто пушкало увисна  на упашка и падна.

Рипанах кат млада булка и го фърлих у купривата. Он завързах за едно дърво. И сега си имам дърва.

Ужвя ве. Станал кату вейка убавец. Забрайл си нейде шкембету. 

- Е я къщата Куно. Тиху ти. Ма Що тий Мурджо с теб. Да ни съ разлай?

- М ца. За допълнение, аку затряба.

- Ей на излиза от нужника, дигай пушката.

Започнаха да се трещят селските керемиди на така наречения нужник. А човекът, който излезе от там си изпусна каиша. Не можа да се закопчае и задните му части лъснаха.

Некви парчета паднаха в краката му и той се изпльоска по корем.

- Мурджо дръж. Прошепна Куна. 

Голямото, рижо куче се нахвърли. За минути всичко стана на пастърма преди окачване на прътя.

Беше неделя и цялото село се беше нагъчакало  в читалището за предизборни дебати и шумяха като пчели в кошер.

Зад очукано бюро  бяха двамата кандидати за кметове. Стойко- тракториста и Геню земеделец с кооперация. Разликата ее....

На най- предните столове седяха Пена и Куна. 

- Що не седнеш бре Геньо, аа 

Рече Пена.

- Дан не ти бучкав стола  и да учакваш вълна.

- М мне. Обади се Пена.

- Студену муй. И се чуди дей печката от тука.

- Сигур муй другарувала  замя. На зилен думат мяза.

- Аз па казувам. Нощна треска. Нимой задържи мандату