сряда, 26 февруари 2014 г.

Избор на кмет в село Гръмница

- Куно, де тий пушката? Инак си без файда. Ще трябва да отлагваме делото. И ще окаснеем.
Не се ояде тва прасе и туй то. Сега е рекъл да ни възкачии на кратуните.
Повзе нивята. То азе нямам.
Мъ комшиите са ореваха, че ги полазувал по разните му корпорации. От трета се извъртя и ни стотинка. Удариха име нали, за пет лета. Сега си гълтат саполя.
Миии, гората ма Куно. Как стана негова, ич не са  чу. Ура, тута дукимента.
Излагвам азе на бакалията. И оп пише си нареждане по член.
Ти знайш ли квой тва, нареждане по член. Я, не. Но по надолу ясну е  прояснену.
Наредбa - Полага се на Геню по Чл.
Знам му аз члена. Ни струва пет пари, ако ни е пудплатен нейде. На свако, бако и пирдето на светия пирдоп.
Аз кво. Идна градина декар и сто.  Един орех и четри сливи.
Ми зимъска?
- Те затова съм дошла и аз е с пушка, Пено.
Половина гора по ферман е на деда Сойка. Обачи аз съм Пена. И сегааа немам съчки и за разпалки.
Беее, кой казва тва чудооо..
Положил един по дърт от мен да я пазува. Отивам си азе оня ден, и ми вика ..
- Стой ма кукувице. На къде си тръгнала'.
Като измъкнах пушката от към краката. Он съ спиртоса, гачи е на пет сливовици. А неговуто пушкало увисна  на упашка и падна.
Рипанах кат млада булка и го фърлих у купривата. Он завързах за едно дърво. И сега си имам дърва.
Ужвя ве. Станал кату вейка убавец. Забрайл си нейде шкембету. 
- Е я къщата Куно. Тиху ти. Ма Що тий Мурджо с теб. Да ни съ разлай?
- М ца. За допълнение, аку затряба.
- Ей на излиза от нужника, дигай пушката.
Започнаха да се трещят селските керемиди на така наречения нужник. А човекът, който излезе от там си изпусна каиша. Не можа да се закопчае и задните му части лъснаха.
Некви парчета паднаха в краката му и той се изпльоска по корем.
- Мурджо дръж. Прошепна Куна. 
Голямото, рижо куче се нахвърли. За минути всичко стана на пастърма преди окачване на прътя.

Беше неделя и цялото село се беше нагъчакало  в читалището за предизборни дебати и шумяха като пчели в кошер.
Зад очукано бюро  бяха двамата кандидати за кметове. Стойко- тракториста и Геню земеделец с кооперация. Разликата ее....
На най- предните столове седяха Пена и Куна. 
- Що не седнеш бре Геньо, аа 
Рече Пена.
- Дан не ти бучкав стола  и да учакваш вълна.
- М мне. Обади се Пена.
- Студену муй. И се чуди дей печката от тука.
- Сигур муй другарувала  замя. На зилен думат мяза.
- Аз па казувам. Нощна треска. Нимой задържи мандату

Няма коментари:

Публикуване на коментар