вторник, 25 февруари 2014 г.

Чакам си

Пак е студ.
Топла бримка се събуди.
С цвят, за малко.
Кове без  слънце.
Всяко, малко зрънце.
С няма сричка.
Ще си прибере.
Измръзнала главичка.
Нещо, като мъничка лъжа.
Има ли пък мярка и това.
Дори да премълчи.
Значиии, изтинатаааа.
Някъде стои.
Скрита
Някои има страх.
Друг пък я отсича.
Със замах.
Така, наоколо и покрай студа.
Пролетта е още мъничка лъжа.
Но не кат хорската.
По сметка.
По мерак.
По мръсно.
По помия.
Тяяя, не е от тия.
Шегички
На времето.
На слънцето.
На ей тъка.
И и и по разсъблякоха се всички.
Дрехите
Не кората на душата.
Гола и прозрачна, няма.
Я, колко носове.
Има ли измама!
Нюх, по нюх.
И стига се до слух.
Какъв
Не знам.
Гледам тоя джам.
Чакам слънце и цветя.
Чакам си и пролетта.

Когато дойде :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар