понеделник, 24 февруари 2014 г.

Неподсъдно

Ще затворя всичките врати.
На самоти.
Ключът е зряла круша.
На парченца ми се спуща.
Аз се правя.
От пъзел не разбирам.
А в рамка се прибирам.
Пирона страшен.
Над мене, ме заплашва.
В душата ми да стори каша.
Тя наполовина, негатив.
Цветът и някъде в дрямка.
Ще затворя всичките врати на самоти.
А прозорците?
Какъв помпозен кич.
Да ги натъпча с кирпич.
Накрая, в празната си стая.
Ще се запитам, коя съм.
И няма  да се зная
Ще затворя себе си.
Без усет. Без цвят. Без самота.
В сянката, на красота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар