Седя си в кухнята, като изгонена, мръсна котка и си ровичкам мислите. Нали нямам още някакъв вид склероза.
Седя си на стария стол от терасата. Някакъв пещерен. И на старата, почти трийсет годишна маса. Само к'ъв синхронност с лапотопа.
То па вече никой не я използва за хранене. Почти. Всеки си грабва манджата и хуква. Не готви, де. Аз я готвя. Божке, издадох се.
Огладнях. И тоя ред на мисли, пак се чудя. К'во ли да сдъвча! Не, че хладилника е препълнен. Или пък съвсем празен. Но моя орган е решил да ме държи на нокти и взима всичко за лоша храна.
Е има и хубава. Гледам през прозореца картофи, ябълки и лимон.
Лимон, би трябвало да харесвам. Витамини. Т'ва, онова. Кисалца, беее. Пък точно там е въпросът. Да не ръбам внос.
Три месеца как се ядат ябълки. Те затова стоят на перваза. Аз обичам банани.
Не се изринах, като ги взех на буксир девет месец. Без хляб. То това ако е хляб.
Аз ще съм маймуна. Не заради бананите.
М, кат мене, колкот щеш.
Седим си на клончето. Пошкаме си бъхлите върху другия. Крадем си бананите.
Понякога клъцваме клона на някой, че да виждаме как на другия клон изкарват нелегално банани. Та дано падне някой при нас.
Ако не, някой се цаним и за товарач.
Азе не съм от тия. И затова на перваза имам ябълки.
Остава сега другата, ако нещо ми заседне накриво. Нещо нямам вяра на бързата с буркана.
На спецовете по отговорни засядания, недостиг на кислород, пъпки всякакви и квотуй друго в ред от нещата, съм се отситила.
Играя тото с уж банбонки на растителна основа и чукам на дърво.
Масата не дървена. Остана кратуната.
И иии правя малко гимнастика. Щото това е добър актив не само за фигурата. Но все пак минус три сантима талия е добре.
Малкия нещо си запиля мислите и се напарфюмира. Оня ден. Не прескочих дупката. Сега да не бухам гълтам още една банбонка.
Аз имам мнооого банбонки. Иначе нямаше да седя тука и да ви дрънкам.
Кой не гълта банбонки бе. Да вдигне ръка!
Още съм в кухнята. Всичкото народ спи. Само достопочтената свекърва е надула нейната щайга. Днеска няма сутрешен блок да врещи някой. И следобед индийски сериал.
Затова пък на обяд ще се съдят високо.
Компа ми почти винаги е без звук. Само докато отида в хола и някой пусне другата щайга
А времето навънка е гадно. Искам малко топлина.
Много ли искам!
Камината мирише. Не е като слънцето.
Още никой не ме е ядосал. А аз не знам, защо още не съм изгасила крушката. Ха ха ха.
Ааа, един се събуди. :).
Няма коментари:
Публикуване на коментар