сряда, 19 февруари 2014 г.

Конят

Щом зората се зачуди.
Конят скачаше си бързо.
За секунди кат крилат.
Но все го ръчкат, виноват.

И днеска като се събуди.
За подкови даже не се полуди.
Притъкми се в сумрака.
Козирувайки се той да чака.

Мина мъничкото време.
Отвътре почна да му дреме.
Разпищяха орталъка.
Стопанина " обърнал" кълка.

Грабна си той чукалата.
И мигом хукна към гората..
В свойто, родно място мило.
Де свобода' е родило.

И насрещаа стадо, коне.
Гледаха  на кестерме.
Направиха му те каскада.
Някой почна да нападааа.

Де бре, аз съм си от вас.
Бях в робство "  пети клас".
Тук е хвърлен моят пъп.
Бутате ме в кръстопът!

Щом си бил под нечий прът.
Не си кон, а някой друг.
Нямаш работа при назе.
С твойте вързани зарази.

Конят удари една подкова.
Ще направя група, нова.
Не с  диваци нетърпими.
С освободени херувими.




Няма коментари:

Публикуване на коментар