вторник, 18 февруари 2014 г.

Пролетно

Вече зимата отмина.
Рече жабчо,  с мандолина.
Стискам се като шушулка.
Тръгвам да си търся булка.

Тъкмо стигна до поляна.
Спъна се като в измяна.
Изправи бавно поглед благ.
Какви очи, какъв и' крак.

Тъкмо елечето съблече.
Тя с думи го повлече.
При мен ще дойдеш с костюм.
Не гол като куршум.

В ранна пролет де листа.
За красивата му голота.
Накъса пет, шест тревиии.
И някои скромни  :D части скри.

Оная като видя.
Като лъвица изрева.
Добре, ще гледам тоз пищов.
Иди, построй и покрив нов.

Събра две съчки за чардак.
И ей, ухилен идва пак.
Ти си луд за жабок.
Ще се изрина в твоя блок.

Искам някакви дувари.
Слънце никакво да не припари.
Никой няма да ме гледа.
Като изляза, ще се ежа.

Ма, ти жаба ли си, или лъв.
Никой не те е видял и азе пръв.
Завъртя се жабчо  настрана.
Булка, в друга равнина

Важно, пролетта пристига.
И тя от някъде намига.
Само трябва да познай.
Дали за него е, комай.


Няма коментари:

Публикуване на коментар