Криминални загадки или Кой взе мухите на жабчето Боки

Жабчето Боки, живееше до един  язовир. Там често имаше мърша.
Пардон. Умряла риба, която оставаше от рибарите. Които па бяха гърмели с барут и бяха вдигна улелия до небесата.
Сега рядко ще видиш нормален рибар със стръв на червей и на муха. Примерно
Та беше останала и мърша. Покрай нея. Комари, бръмбари, мухи и всякаква храна бол.
То комари винаги има. Аман от кръвопийци в тоя язовир. Щото има и пиявици.
Ноо, Боко си се киснеше в една миризлива тиня за живот и здраве и никой не го барваше.
Но трябва и да се яде нали.
Там до тинята, покрай брега си трупаше запас. Щото не винаги имаше наплив на фъркато.
Аре сега. Боко гарги не яде. По скоро те ще му строшат кратуната. Или нещо друго.
Тази сутрин се изтегна  в една, хубава и зелена тиня. Досущ като него.
Аман от досаднички. Няма да се жени.
И двата му листа бяха пълни с храна. И го налегна нирваната жабдесамбокида.
Докато изведнъж не скочи и не избяга. В храсталака.
Припълязя леко и видя джип. Обърна се да бяга. И ахааа да се блъсне в магарешка каручка.
Върна се  след няколко часа. Патакламата беше утихнала.
Нямаше джип, магарешка каручка ни гарги.
Мястото му беше малко по смачкано. Не е за оплакване. Листа с храната беше там и рикошета от данданията не беше съборил храната дори. Но като се загледа. Мухите му бяха изчезнали.
Само мухите!