четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Марихуана, или къде се дяна кмета

Баба Пена си чопкаше с килистирката в градината и чумосваше на доста висок. Та си ставаше съвсем ясно, че става въпрос за кмета и натам до десето коляно.
- Чумичка да гу тръшни, дано. Не, едра шарка. Да нимоят селските курветини да го наубикалят.
Щот ша стане грозен като коня на Пеню.
А преднити  зъби ще му станът  конски, щот ша си апи езику. Ахааа.
Жина му ша съ развява от повечи. Не, чи му дреми на уная рабута.
То енда рабута, ма налий кмет.
Парите му да станат на плява и кат си упали унува. Пурата. Кат съ дуй да я стръска. Да сгурят.
И другия път кмет, ма не. Ша са стопи кат лайно на дъжд.
Всеки. Или по подробну. Всякоя ша гу пудминава, кат стар нужник без мандалу.
Цццц. Без мандат.
На неговти (родители). Нивите да родят змии и гущери.
Купи им ги от Митьо дюлгеря за двайсе лева. Да си вапсал.  Тва вее. Ателие. Ма после  земна от банката.
Кво са двайсе лева, а!
На свако му свинята да са гътни от синя пъпка дано. Десет пъти му рекох да я запре, чи влиза у мойта  градина . Ма нее.
Тооо, азе ще я тръшнааа. Но после Пена в околийското за пет свине и половина.
На кмета ли да съ оплача, мм.
Ам дъшерята ве.
Да стани космат рорунгел, маймуна, орангутан, шимпанзе. Или поне космато магаре.
Айде и Пена има унучки. И те по модата.
Все и е на нея кой ка си облича тази си или она работа.
Ма да нарича всякой крава, крокозъбъл, зомби. С това съ примълчахме
Но торба кокали. Азе ли съм торба или кокали ма  кокалкее.
Колко градски вампира са тъ оглозгали, а?!
Ша ми обикаляш ти селото со кола без покрив да ти видъ перчема. Ми той нашию пител е по арен. Тва твоето е саран бозево. Уплаши гаргите.
Поне тва е полза.
Докато изричаше полза и хоп кмета на вратата. Пътната.
- Пеноо! Кзах да не садиш в градината марихуана. Тва е наказуемо.
- А аз ти казах, чи тва е коноп. Ще го продам да си купъ  цяр за кръвно и чене.  Да думам повече :D Инак сия фъфля и немом се разбра.
А. И не е ли за наказуване да си садиш хиляду декъра житу. А да казваш, чи имаш петстотин.
- Пено тва е наркотик.
- Не коноп е. Ела да видиш семето. Държа го в колибата на Чамур. На него нищо му няма. Хапва си.
Тръгнаха двамата и стигнаха до една доста голяма кучешка колиба. Кмета се наведе да погледне. А тя  го побудна с килистирката и той се търкулна навътре.  Затапи вратикчата с чоп и се врътна.
- Пено! Пено, ела тука.
На  здравата нрежа се облещи, едно голямо селско куче. 
Кмета се  сви в дъното. Тва ше да е Чамур.

пп. Може и да има продължения!


4 коментара:

  1. тРЯБВА ДА ИМА:) Таквизи клетви не са за пропускане:)Защо не участваш в конкурса на Хулите? Има още време! Тъкмо за там си:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Опитах в Хулите нещо ццц А клетвите :) Ще опитаме продължение :)

      Изтриване