Всъщност, силата ми е в това, че все си търся мястото.
Няма човек, който се е родил и за него да няма място. Още повече, че за това място, трябва и позиция.
Не може мястото да е на земята в калта. И всеки да те тъпче.
Не може да те приема за тухла в стената или рамка за портрет.
Или само портрет.
Не си и метлата зад вратата. Още по малко кошчето за боклук до нея.
Един " нормален" човек трябва да има самочувствие на такъв. Трябва да се чувства свободен.
Да не бъде обиждан, дискриминиран, тормозен, измъчван и убиван.
Всъщност, като всички други и аз стигам до положението" примряла кокоша "
Но все си търся място и приритвам.
Случва се да го намеря. В зависимост от единичната ми сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар