От кога

С тия тръпнещи стени от мухъл.
Обичам слънце.
Обичам пролет.
Не тази, която се променя.
Изхвърля цветята като спомени.
Но спомените си седят.
Понякога напъват.
Да ни превземат.
Искам ново, цветно, топло.
Пак искам.
Да дам от себе си.
Какво!
Днескашно
Не взето за портрети.
За зима.
За самота.
Или, каквото там има.
След поредна виелица.
На немота.
На сянка.
На рамка.
На чаша бе кафе.
Която стискам.
И плюя утайката.
От кога!