Сумрачно е навънка.
Пролетта се врънка.
Нещо слънчо ми се дуе.
Бяхме нещо в каузата верни.
Крояхме планове модерни.
Ей сега по стара мода.
Пак се муси.
Нямал той изгода.
Рано било.
Бил в почивка на олтара.
И не иска никой да го бара.
Но ако се врътна.
Ще заспи кат мечка.
Няма пък да млъкна.
Имал сън.
След тоя замръз.
Злато ще изникне вън.
Прекъснала съм блясъка.
Да тропам.
Сега трева щял само да скопоса.
Цветята кво са бе, невръстениче малко.
Нали за всички птички ще е жалко.
Ако не си засилиш кратуната голяма.
Дървета голи и птички няма.
Животинките няма да се събудят за любов.
Та да започне живота нов.
Слънчооо, бавно се надигна.
От стрес без малко не се урина.
Тъкмо пиеше кафето.
Ти от изникна и накъдето.
Аз през февруари се жабуркам в СПА.
А през март си правя маникюря на лъча.
Даже през април съм на масаж.
Тука съм изпуснал, малко камуфлаж.
И ти кат пъргава мома.
Взе метлата и почна.
Иии сега на малките цветенца.
Ще виснат цветовете на въженца.
Или може пък да имаш климатик.
Да ги скриеш в някой нов бутик..
Но без корен в топлата земя.
За два, три дена ще си пеят 'мря'.
А сега седни на стола.
Че за този месец си направо гола.
Постопли се тука близичко до мене.
А животът вън малко ще подреме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар