Преди няколко дена имах рожден ден.
Тъй като чаках цялата рода до десето коляно. Куп приятели, които цял месец се самопоканваха преди това. И една търпаня фейсъри, които бяха решили лично да се дотътрят. Либоф!
Азе перфект, ценз готвач с десет дипломи сал за торти се заех.
Едно агне алангле по гюрултийски. Гарнирано с намазани постни думи на кръгчета. По желание, издължен сос на изречение в проза.
Две не ГМО пилета на скара по селски стил. И пържени картофи на хайку тава.
Салата - мешана. Полит-любов информация с малко ризото от дрънкащи. закъсняли детски.
А айсберга. Демек тортата.
Етажи от сметана с колажи на всеки кой се покаже.
Дойде денят. Разтегнах три панелни и толкоз блого маси и чакам.
Тъкмо съм задрямала от умора и сънувам как се джаскам на танци- манци.
Скочих. На врата се звъни. Щях да се дотрепя.
М ха изненада. Някакъв в костюм и дървено ковчеже.
Бих си помислила, че е подарък нали!
- Госпожо! Дошли сме за рождената ви дата. До две минути трябва да положите в това ковчеже. Тя не ви се полага. И без това не си броите годините.
Няма коментари:
Публикуване на коментар