събота, 22 март 2014 г.

Дървеното ковчеже

Преди няколко дена имах рожден ден. 
Тъй като чаках цялата рода до десето коляно. Куп приятели, които цял месец се самопоканваха преди това. И една търпаня фейсъри, които бяха решили лично да  се дотътрят. Либоф!
Азе перфект, ценз готвач с десет дипломи сал за торти се заех.
Едно агне алангле по гюрултийски. Гарнирано с намазани постни думи  на кръгчета. По желание, издължен сос на изречение в проза.
Две не ГМО пилета на скара по селски  стил. И пържени картофи на хайку тава.
Салата - мешана. Полит-любов информация с малко ризото от дрънкащи. закъсняли детски.
А айсберга. Демек тортата.
Етажи от сметана с колажи на всеки кой се покаже.
Дойде денят. Разтегнах три панелни и толкоз блого маси и чакам.
Тъкмо съм задрямала от умора и сънувам как се джаскам  на танци- манци.
Скочих. На врата се звъни. Щях да се дотрепя.
М ха изненада. Някакъв в костюм и дървено ковчеже.
Бих си помислила, че е подарък нали!
- Госпожо! Дошли сме за рождената ви дата. До две минути трябва да положите в това ковчеже. Тя не ви се полага. И без това не си броите годините.

Няма коментари:

Публикуване на коментар