неделя, 23 март 2014 г.

Събудих се да бъда човек

Обичам зората.
Събудих се да бъда човек.

Спомних си името.
Моето
Не знам, колко го клатят.
Аз се усещам, за жива.
О, не за век.
Всяка зора, като усещане.
Дава аванс за живот.
Дава време за бъдене.
За добро.
Няма да правя чудо.
Ще съществувам днес.
Малко на бързо без сметки.
Без план за напред.
Ако има нещо, ще чукне.
Надявам се не мен.
Часове.
Нощта се дотътря напукано.
За почивка, уж.
Или за загубване.

Обичам зората.
Събудих се да бъда човек.


Няма коментари:

Публикуване на коментар