петък, 28 март 2014 г.

Крадец

След като ми се върна разума, ръцете, краката и космите в северния полюс. Що да не загрея клавиатурата и да се върна към оня ден.
Кога си печеше и аз се провлачих като напекана овца до магазина. В съглашение да снимам дървета и китки. Щото във Фейса са малко и аз да дотананя, там. Да стане калъп.
Иначе ако не  ее тва пазаруване. Снимки с тряскане клавиатурата не стават. Освен да взема на някой дървото или градинката. Но не натурално.
Не става и с чукане на кокалчета. И с поглед от петия етаж па хич.
Минава се по един маршрут на отиване. И после по друг на връщане. За повечко кадър.
Всъщност, до магазина има три такива. Единия се изключва поради малкото зелентия и многото коли с черни стъкла.
А и музика на  джам. От кола. На тон до небето. Ще вземе да падне градушка от.. Аз съм свикнала. Но не ми трябва тонус, нали.
Още до казаните с боклуци, или някъде около тях забучих първото фото. Тва беше най- лесното. Да цъкна. Тревата е леко буйнала. И докато стигна до дървото се крият мини.
Слизам по пътечката живо, здраво и тъкмо снимам една малка прасковка.
Прибирам дрънкалото.. И насреща ми миналогодишното, голямо куче. Мяза на булдог.
Уличен такъв. Там ми бяха казали, че бил добър. Но мен ме гледа накриво.
- Май са бе идиот. 
- Кой, аз ли съм идиот маа. Не ходя из трънаците да гледам дървета.
- Ай си ме ухапал. А съм те заклала.
- Аз колко пъти съм колен да знайш. Ти да не ядеш пилешка кайма. Обаче все още съм тука. И тази територия е моя. 
Аз да идвам у вас да ти стряскам..
- Аре ще те снимам за Фейса.
- Сакън недей, махам са. Още тази вечер ме подгонват. Не за баклава.
Цъкам няколко кадъра. Влизам в магазина, бананите наближават четри лева. 
По четри цирея на задниците да им излязат дано.
Слизам по третия маршрут вече. Най-безопасен. Но най-дълъг. С баир.
Ма за кадрооо.
Пред един блок, някакви цветя на пъпки. Тъкмо снимам.
- Ти, какво? Посред бял ден, ще крадеш.
- Умряла съм ти за бухенвалдския треваляк.
Глеам една бабичка си подал главата и сече моята с поглед. Аз я поглеждам неглиже.
- Тъй като ма гледаш, на гробищата ли отивам. И си търся безплатен букет. 
До мен след пазар винаги има голяма торба.
- Те такива като теб, като минат и ги урочасват. Затова са такива.
Поглеждам високите дървета. Правя физиономия на философ.
- Ма да. В това време на някои кратуни големи сенки се разстилат.
Тръгнах си. А тя след мен си мрънкаше. До завоя за баира.
Не се чува вече. Последно фото. И блока пред мен.
Моим съм пропуснала някое обяснение за фокус, но напече. 
Качвам се. Слизам с наведена глава и ахаа да си я счупя. И двете врати широко отворени.
Бръкнах в джоба, ключа там. Тва метална врата. Тва пвц врата...
Оставих торбата и влязох обута. Не го правя често. Всъщност един, два пъти в годината.
Да се проверявам, като излизам. Ангела мий слаб. Кранчета. Контакти. Компове.
Не вий работа да знаете, какво стана при едни гърмели на петстотин метра преди блока. Час за лекар. Компове и развален асансьор.
Та влизам обута  и на чупката на коридора някъв лежи. И моята дебела котка върху него, му захапала врата.
- Пусни!
- Няхма, мхмна.
Изфъфли през зъби и кръв.
Взех един сезал от килера и както беше по корем го овързах. Той мълчи от страх, естествено. 
- Този тукааа. Искаше да краде свекърва ти за реклама на космомикс, финитен колан, спа-наколенка. 
Не, че имам против жената нещооо. Но ако хукне из къщи да шетаа. И двете ще спим на терасата, кат мръсни котки.
Добре деее. пускай го. Не сме терористки, аааа.
Дай си ухото. ( не може ли да взе и нея, а) Не за друго. Щото ич та няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар