събота, 1 март 2014 г.

Мартенско ми е ииии Или гладен ще умра

- Вило се еее и еее  ииии.
- Квой туй бе жинаа? Пропука ми са жлъчката.
- Мартенско мий. Пее ми се. 
- Затвори си устата и си отвори очите, че двора стана Сахара. То и без това е мрачно, съмнително и мистерично. Точно като за жена, това време.
Всеки момент, като гледам. Ще ни подеме в някой въртоп.
Ма твоя ми стига.
Санким пет кокошки и сега ще си вземаш китайски яйца за Великден с твойто гласище.
Също кат мартеницата ти. Чак мастилени синци има.
Аааа за урокии. Че то теб плюнка не те лови, та некви си там неизвестни уроки.
Пресъхна ми езика.
Сега и кучето млъкна та и заешко няма да ядеш. Може някакво, необяснимо месо.
И като ги сложиш те кифтета, да изпаднеш в хистерия. После азе крив.
Не от тоз магазин, ми от оня.
Сал една козичка, иии сега я нямаа.
Не знам къде е. Не ме гледай изумено, все едно си ми сготвила тас кебап със зелен боб.
Няма да ям.
А тиии. Ще вземеш вършинатааа. И ще търсиш животното. Щото  ще караме на мляко.
Поне!
Да не мятам да коля кокошките.
Ми свинята уфти вече. Отиди виж. 
От как си завила, не ще да яде.
Е как от кога? От сутринта ми се пениш, врещиш, надуваш или издаваш звуци.
Не. Ти ги бълваш.
Да беше се цанила  за кмет та да изметеш пътя до града от дупки. И току си стигна до парламента.
Ако не друго. Поне ще спрат да млещят глупости.
Аз се надявам да се сипртосат, амаа. Обмислям го.
Инак гладен ще умра. 

2 коментара: