неделя, 2 март 2014 г.

Не искам ден

Не искам в ден да ми простиш.
За оръжията които ти заграбих.
За думите в които те броих.
А ти помисли, светица се зарових.

Не желая за ден да побелейш.
А утре пак с черна четка.
За нас да се възвихрим е борба, нали.
Ти живота и аз човека клечка.

За нас минутата е бой.
Часът е алено червена роза.
Денят е камък, седмицата рой.
Аз  в теб, разнообразен замък.

От едната ти страна руша.
От другата целувам безрезервно.
Аз ли не мога да греша!
Живота  не изписва си нетленно.

Захвърлям раните си настрана.
За ден, за два. Понякога за месец.
Тогава прошката не ми е за храна.
Да чистя ден, утре да намесвам бремето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар