сряда, 5 март 2014 г.

Живот

Ставаш си сутрин, и някой чука.
Примигваш с гурели от вчера сутринта.
Кой, в твойта крепост пуста....?
Той глупак-живота с брадва в ръка.

Да отвориш ли, или да те запокити.
Пък може и да пиете кафе.
Ако тая острата, бъде нейде скрита.
Оглеждаш се, плъхок, къде!

Само, че той неще да чака.
Веднага ще ти хвърли кръст.
Опипваш се, поклякваш кат задявка.
Не си чак мърша на пастет.

Заставаш твърдо с ръце на кръста.
По гурели, коса и голота.
Натискаш лекичко с пръста.
Ооо, днес няма да е твоята глава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар