Песента на земята

Вече нямам мечти.
Коя не разбрала,коя сън не видяла!
Бих желала, времето да поседи.
С мене на пейката.
Да не разцепваме вейка.
Че няма за днес да върви.
Да се целунем с изгрева.
Ох жива съм, диво е.
Значи времето спи.
Песента на земята.
Да ми вий под краката.
Звезден мирис през деня да ме крий.
Вече нямам мечти, живота лети.
А реалност, бонбон без картон.
И днес ще го хапна, без капка за свяна.
Утре може и празен вагон.