Профил

Господин подполковникът, беше сериозен човек и  тънтири, пътири  при него цц.

Саполи, лигавни, излеяния никак. Всичко по устав, точка, алинея и пътеки некви.

Професионален войник. Подготовка, Гимнастика. Поделение. План.

А аа и семейство. То там в края на нещата. Не, че не харесваше съпругата си.Обаче жените са несериозно нещо. Но да не кажат от горе, че е такъв и онакъв.

Бе, нещо като тая нова униформа, която внесоха от нейде. Но и тя жената си искаше поддръжка. Не, че е нещо сложно и ще трябва да докладва.

Май и тайно му харесва. Ноо няма да признае и до бой. Който не би се състоял, защото той  е командир. Или както казват сега. Управляващ, " Трето професионално поделение по бойна тактика и защита от терористична заплаха".

Така и днес се огледа в огледалото и наоколо. Да не би призраци на подчинени да  се крият. Усмихна се леко на себе си. Защото това нещо усмивка не го знаеха. Дори и съпругата му. Правеше го в тъмното, за авторитет.

Качи се в средно новата и с нищо набиваща се на очи кола и както винаги към...

Още на портала, погледа на дежурния му се видя някак странен. Винаги като мумия, сега нещо трудно удържаше реч, смях или песен.

Спря си на паркинга, на същото място от години. Преди армията да стане професионална и тука да е като мравуняк.

Слезна ..

- А, Мите! Тии, толкова сериозен човек. Гледай какви работи.

Докато се обърна. Подполковник Илия Димитров вече беше отпрашил. Сякаш нарочно. То си затвори устата с ръка, защото си остана с незнайно питане и блъсна вратата на  колата.

Взе си чантата с лаптопа и тръгна бавно към сградата с кабинети. 

Усети че става петгърба камила от очи. Обръща се, няма никой.

Стана като полу зареден  пистолет, на който само трябва да натиснеш спусъка.

Премина през дългия коридор и пусти ми врати, всички на един пръст отворени.

А проклетия му кабинет, на другия край. Най на края стигна. Премина като фурия покрай майор Дрянов, който се водеше секретар. И се тръшна стола.

- Дрянов! Едно двойно кафе. И два часа ме няма и за президента.

Сега кажи, защо всички ме гледат като извънземен.И защо никой не сме да каже какво става! Да не би пък да съм станал мечка или лъв случайно сутринта. Гледах се. Не съм!

- Ако ви кажа, какво ще ми направите?

- И ти ли бе? Да не съм диктатор Пиночет.

- Хакнали са ви  профила.

- Какво е хакнал? И къде по дяволите съм си правил профил.

- Някой е влизал от ваше име във вашия профил. 

Дрянов изобщо не го гледаше. Сякаш си намисляше нещо.

- Нали разбираш, че не бива да си измисляш такива неща.

- Ако си измислях, вече нямаше да съм тука. Пък и профила ви е във Фейсбук.

- М тва пък какво бе? Днес всички са луди. Аз изполсвам компютър за да правя планове и да пращам отчети.

- Фейсбук е социална мрежа, където хората си говорят и споделят снимки и мисли.

- Искаш да кажеш. Като през оградната мрежа.

- Не. Първо пишете Фейсбук на браузъра.

- Това не ги знам. Мен техниците ми сложиха кръгче.

- После се регистрирате с имейл и парола. Може да слагате снимки, картинки и да пишете вътре.

- И какво общо имам със тоя Фейсбук.

- Някой ви е хакнал или е влизал вместо вас и ви е пуснал снимка.

- Дай да видя. Това не съм аз. Не си бръсна краката, ръцете и половите органи. Имам по големи мускули. По равни бедра. И съм по-висок.

- Някой ви е направил колаж. Освен профила, който вие смятате за съмнителен.

- Това пък какво е?

- Няколко елемента от различни хора, както е при вас. Събрани в една картина.

- И сега, какво ще правим?

- Попитайте съпругата си.