събота, 19 април 2014 г.

Ицата

Ето начи обед стана.
Булка спи си под юрганаа.
Свекърва от пишника гледа.
Кат котка  настръхнала в надежда.

Ицата бели на полица.
Ставай марии, минскилица.
Пителя в двора буен бягааа.
Козунаци кой ша стяга.

Булка дигна си веждите'.
Погали мъжу по очитее.
Надигна хубава главица.
И съ провикна кат змиица.

Ти па  с тез ица си спалаа.
Азе с на синъ  ти съм играла.
Козунаците ми той целува.
Пък пителя, да палува.

Ставай, чи ша взема пръчка.
И со с нея  ша та ръчкам.
И кат скочи твоя син.
Май ша кажиш ти амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар