Малко светлина

Обърквам се от всичките кръстовища.
С насоки на табели поумнели.
Събличам се, с голотата си на другата.
Те душат кат песове презрели.

Изпращат ме в една и съща мярка.
На малко "ням" с клепнали очи.
Дори полагат ме  в дрямка.
И ръчкат времето, напреде да фучи.

Обаче аз си падам малко луда.
Блещя се, като априлската луна.
Преструвам се в средата на загубена.
Но  в края имам малко светлина.