Нощната врата

Звънях ти, каза, нощеска на вратата.
В зората, изсъхнал къшей ми  се смей.

Изплю  трохите си в полата.
Търколи се в дупката която зей.

Аз си бръкнах с кука, мой сий.
Дори нощеска да сънувах сън.
Издърпах мухлясал лист, навъсен.
Изрепчи се, изчезна с въздуха навън.