Недорасла извивка

Не искам рози, които кървят.

Погледи-влакове, преминаващи  в утро.

Юмрука лед,  вместо длани  и цвят.

Водата отдолу, в краката ми нощем е .

Празни думи  не желая, с кафе.

В отражение на някаква горчива усмивка.

"Няма нищо", да ми казват. Дете!

Не искам да съм една, недорасла извивка.

Затова съм трън, на онова черчеве.

С канап, вместо панделка червена и пъстра.

От джама, вятъра строго реве.

Ти си " лоша", пак бодли ще разпръскващ.