събота, 5 април 2014 г.

Недорасла извивка

Не искам рози, които кървят.
Погледи-влакове, преминаващи  в утро.
Юмрука лед,  вместо длани  и цвят.
Водата отдолу, в краката ми нощем е .

Празни думи  не желая, с кафе.
В отражение на някаква горчива усмивка.
"Няма нищо", да ми казват. Дете!
Не искам да съм една, недорасла извивка.

Затова съм трън, на онова черчеве.
С канап, вместо панделка червена и пъстра.
От джама, вятъра строго реве.
Ти си " лоша", пак бодли ще разпръскващ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар