неделя, 6 април 2014 г.

Живота на сън

Днеска викам, лягам и ша мра.
Господ скочи, чакй си реда.
Че, за там опашка и билет ли има?
Тии, да не си в детската градина.
Ако бях, щях да си играя.
Нямаше комай, да търся края.
Само дето със смъртта не стават грешки.
И не ти избива, в тоз момент на смешки.
Това ли е че, не искам да съм тука.
И да ме ритат повечко в боклука.
И като умреш, ще бъдеш в чисти дрехи.
Празнота в някакви доспехи.
Доспехи нямам, остана ми душата.
Не я ли виждаш, почти е в краката.
Ми да, като си предала Богу дух.
А твоя и на мен повтаря, Не искам и не чух.
Значи ще трябва да почакам.
Живота си напреде да потракам.
Тиии, забрави думата умрял.
Кога ти е ден. "Михаил" ще заспал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар