Бустаня

Дядо Петър Блъсков реши, че е време да сади бустаня. Още миналата седмица го взе. Нооо, времето не дадеее.

Дъжд, градушка. Дъжд, градушка. Та чак изора мястото.  Направо го направи на копки за картофи. Не си падаше по тия.

Ма баба ти Микаа.

- От всичко да има Петре, Не стига, че тази година дадохме по четирсе лева. Чумичка  да ги тръшни дано. Толкоз цирея да им  излят и една сияна пъпка за похлюпак. 

Много са ний парите, начии.  Само да не искат накрая данък реколта.

Та а а, както казах. От всичко.

Обикаляш бустаня, с ред метла. Послее, ред боб. Ред тиква. Ма цигулка. Луккк....

Петре, трай бре. Не съм доредила. Де тръгна. Забрави семето  на пъпеша. От мама е.

Идиооот.

Само, къде дядо Петър беше вече извън обсег със стария си велосипед. Щото тои бустаня, има няма двайсетина километра. Да ни е ерген. Пък и що да си хаби силата във вървеж. Тва е голяма глупост.

Както си тананикаше някаква измислена песня, в настроение и голямо спокойствие. Неусетно стигна до тва нещо дето щеше да раждааа.

Оф. Когато беше малък. У неговия край сал пъпеши и дини. До де съ докара. Сега само остана да му чертае Минка и на как да ги слага. Дано не сбърка нещо, че  е голяма патардия.

За един лук, ще спи  навън.

Замръзна. Не вцепени се. 

Точно в началото едно дърво. Нямаше такова. Още не гой фанала склерата. 

Дърво дее. Ма на него няма листа. По него растат капачки. Не. Тук, там златни парички. 

Стане някоя голяма пред очите ти та падне на земята и хоп става на кон. Падне друга, стане на овца. Трета на кокошка.

Лека полека, мястото взе да се пълни и да прелива в комшийските бустаня.

И да ни сий помислил, че само той най-работен. Комшията тука. Баш па днеска.

Само, че  с магарешка каруца.

На това отгоре, влиза в неговия бустан леко през синора. Нали прелива. Грабва квото фане, и в каруцата.

- Кой си ти бе таранколуу, та да ми обираш късметя. И не питаш биля.

- Ти па Петре ферма ли ша прайш. врътна се комшията. И продължи без да му мигне окото.

Петър грабна мотиката и хукна срещу него. Забрави Празници. Комшулъци. Деца.

Другия се изправи до каручкта все едно па брани дом. 

Само дето жена му беше там. Но допреди малко. Като видя каква е авата. И и замириса на свещи тамян, хукна към село.

- Минкее! Грабвай чифтето. Нашите откачиха и ще  се избият за некво пусто дърво.