Тъмнооо. светлоо

- Оф, Куноо. Най-сетне мръкна'. Да му се не види. 

Сбърка' ми се окото. Тъмно, светло. Тъмнооо. светлоо.

- Мдаа. Пенкее. Моите кокошки, пет пъти лягаха. Изкилиха им се краката да си търсят гнязддуту през час. Дан ти говоря, че нямаха изобще време да снасят.

- Ти да видиш пителя. Тааман да кугурига и хоп светне. Глеам шията виснала, кат на коча мъдурите от извивки.

Кат рекох кочааа. Той па. Таман налитне на овца та съ спре и почва съ оглява за ядене. Щото през деня яде.

- А котката? Сбърка се га да фаща мишки. Не, че друго не фаща. Сия гледам почнала да копае. Щото не излизат они.   

Ма намери заровения сандък на свекървата (бог да я  прости). Па се чудех де си бе скрила склерта пендарите.

- Доматите на час листата има клюмват и пак са дигат. Кат японску ветрилу ду китайски финер.

- Кучето па не спря да джафка.  Кеф!  Плаши цялата махала. Те щот вечер ич ни спят, ха ха.

Сия да видм как посред бял ден ще крадат.

Няма ден ве.

- Ти видя ли кмета. Луднал.  На десет минути, минава. Събираниеее, събираниее. 

Иска да ни лута из облаците. Нас хи, хи.

- А а а. Ако рекъл ракияяя. Моя ша хукне да съ събираа.

- Я я я. Кат моя. Няма тъмно, няма светло.

- Ми прането. Малиии.

- Ми кайветоо. Не помня га го пих.   А сега деее.