понеделник, 5 май 2014 г.

Тъмнооо. светлоо

- Оф, Куноо. Най-сетне мръкна'. Да му се не види. 
Сбърка' ми се окото. Тъмно, светло. Тъмнооо. светлоо.
- Мдаа. Пенкее. Моите кокошки, пет пъти лягаха. Изкилиха им се краката да си търсят гнязддуту през час. Дан ти говоря, че нямаха изобще време да снасят.
- Ти да видиш пителя. Тааман да кугурига и хоп светне. Глеам шията виснала, кат на коча мъдурите от извивки.
Кат рекох кочааа. Той па. Таман налитне на овца та съ спре и почва съ оглява за ядене. Щото през деня яде.
- А котката? Сбърка се га да фаща мишки. Не, че друго не фаща. Сия гледам почнала да копае. Щото не излизат они.   
Ма намери заровения сандък на свекървата (бог да я  прости). Па се чудех де си бе скрила склерта пендарите.
- Доматите на час листата има клюмват и пак са дигат. Кат японску ветрилу ду китайски финер.
- Кучето па не спря да джафка.  Кеф!  Плаши цялата махала. Те щот вечер ич ни спят, ха ха.
Сия да видм как посред бял ден ще крадат.
Няма ден ве.
- Ти видя ли кмета. Луднал.  На десет минути, минава. Събираниеее, събираниее. 
Иска да ни лута из облаците. Нас хи, хи.
- А а а. Ако рекъл ракияяя. Моя ша хукне да съ събираа.
- Я я я. Кат моя. Няма тъмно, няма светло.
- Ми прането. Малиии.
- Ми кайветоо. Не помня га го пих.   А сега деее.

Няма коментари:

Публикуване на коментар