вторник, 6 май 2014 г.

Свети Георги и ламята

Ламята си дрънчеше рано, рано из кухнята и лъскаше медените тигани и тави. Закачаше    горе връз поставката в новата си кухня, която вчера монтираха. И харно си пееше' Забляло ми е агънце'.
Ооо. Тя отдавна не ходи по канибалски и трудоемки, барабар с превземки летежи, палежи и всяване на страх.
Всичко идвашеее...
И един тиган се плъзна и без малко да и удари средната глава.
На вратата се  звъни. 
Да са журналя, не са. Рано е. Да е оная от ' Хелуин', на кафе. Не е. Идва на ракийка, по тъмно. Няма Турбалани и Яги.
Платила си е лиценза. Данък- пещера. Данък-огън. Данък- дълги нокти. Чакай да си спомни. Дали не забрави, данък лош дъх.
Не махна престилката. И заедно с телта, която смяташе да навре на някого в устата. Отвори!
-Георгиеее! Не си в ред тази година.
Скочи връз, пълничката ламя. И без малко да му забучи телта с препарат за мед в очите.
-Не ми казвай, че трябва да с вясваме в четри сутринта на площада. 
Не съм чистила. Не съм готвила. И най важнотоооо. Не съм пила кафе и не съм пушила още цигара. Щото станах рано да се кефя на новата си  кухня.
Няяма помня сал теб, а. И без това  днеска ще ни упоменат навсякъде. 
Теб де. Щото цяла  де си бил не тъ знам. Сега почакай.
Един дъртак, ако не свари пържени наденички И едни ламенца палачинкии. Догодина ме няма. Ще ми излапат трите глави с опашката.
-Оф недей крещя, кат Свети Петър на грешник. Вече са ни сложили.
-Как ве. Ние тука. Те там. Дека площада.
-Ламяяя. Като имаш нова кухня,  друго нямаш ли! 
-Ми имам. Ма от трима с по три глави, ти би ли седнал да видиш кво става. 
Казах  ти сабахлам си се кефя на новата кухня.
-Ми да. затова са ти я взели, я. Да им готвиш повече.
-Лелии. Виж тука на малкия на компютъра. Тва от кой век сме. Това не съм аз.
Ни съм толкова грозна. Нито кръвожадна. Нося дънки и  червени маратонки. А ти. Мали!
Миналата година ти шиха нова. Къв си избледнял. 
Сякаш не ни дават агнета.
Трай сега да ни напущат още малко. Ще ти сипя кафе. Скрих две, три курабии от ония артабози снощи. Дъртия  сладко не му се полага.
Само да ми изключат фурните и тръгваме.
Мани ги тия картинки от пантили века. На живо да ти съ привиди Свети Георги и ламята.
Добре де. Ша умиргам, пак. Кога не е било.
Утре карай да пуши.

Няма коментари:

Публикуване на коментар