сряда, 7 май 2014 г.

Просто си карам айгаля

Аз баба. Нее. Болен. Ич.
Просто си карам айгаля, на орта на гърба. Дето се казва.
Подпирам панелката. И и подвиквам от време, на време.
Диййй. Ня място. Мирно. Пърр. Разпусни. Кръъъгом. Тя е свикнала.
Та към то седмо число, ходя до някой банкомат и той ми   отпуска една точна сумааа.
И днеска така. Отивам да ми отпусне.
Машинка. На нея чакам.
Изправям се като пред Господя. Натискам тва и онова. Цък,трак, тарап.
- Моля, легитимирай се!
Без малко да си забия носа в малкия монитор, джам или квото там се казва.
Погледнах. Картонче вътре.Цифри, в ръцете. Щот аз не помня.
- Моля, погледнете!
Изцъках, изпъшках без звук и се облещих. Насреща едно око. Таковата, компютърна графика.
- Очи-кафяви. Нос-чип. Устни-леко широки. Петно вдясно. Очила-дата.... Три бенки на врата. Уши с дупки. Без отливки.
Кажете А, за гласова идентификация. Много сте пресипнала. Кажете до  десетата буква.
Гръдна обиколка... Пулс...Талия...Номер на обувка...Размер на облекло...Тегло...
Дата на раждане....
Място на раждане...
Град на раждане...
Държава на раждане...
Първи регистрационен адрес... Втори регистрационен адрес...Постоянен адрес...
Режим на безопасност. Поставете палец за кръвна проба.
Кръвна група....
Две деца, мъжки пол. Семейно положение...
Сестра... Брат...Родители...
Отговаряте на профил за определената сума от.....
Брее! Мноо пари. Сия не знам за кво да ги харча. Или знам. Ма карам айгаля щот другия седми не се знае.
Може и да няма нищо. Мхааа.


Няма коментари:

Публикуване на коментар