четвъртък, 29 май 2014 г.

Под погледа

Къде стои, такова, любовта.
В дупките, които си намирам.
В джобове не зашити в есента.
Празни думи, в краката ми извират.

Нали сега е пролетта?
Защо не тупка  яростно и бясно.
Защо се е завило през глава.
И някак си отдолу му е тясно.

Къде му е загубена кръвта?
В  листенацата на роза, по земята.
Въздишайки с връхчета в калта.
От колко ли обуща тя е взета.

Нали пък, тя в кръпки не стои.
И не в найлонче с левкопласт отгоре.
Защо ли питам, тя пътьом не върви.
Очите и, никога не гледат, и нагоре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар