С нея

Измъдри  се сянката ми.
Изад  завесата.
Боже, класове от плесени.
Затова и образа се скри.
Изпрати своя негатив.
През черчевето да прескочи.
Образа, кал не лочи.
Той иска китки.
Слънце
Не мазета
Дупки
Маскирани  като пътеки.
Сянката прелита леко.
Бяга и от плювки.
Не я ловят и думи страшни.
Ако изобщо се дочуят.
Важното моят образ драг.
( такъв ли е, кой ли пък ще знай)
Да стигне ей така.
То своя бряг.
Може остров.
Мисъл
Пейка
Но къде?
Да се чувства цветно, някак.
Макар и сам.
Без сянката.
С нея стават две.